Каква е връзката между хипоталамуса и чувството на глад?

Хипоталамусът е малка част в основата на мозъка, отговаряща за регулирането на телесната температура, контролирането на апетита, както и за други важни функции. През 1975 година били изследвани 8 пациенти с травми върху хипоталамуса. Интересното е, че като резултат всички те започнали да страдат от прекомерно затлъстяване. Това не бил първият път, в който се предполагала връзката между наранявания на хипоталамуса и промени в телесното тегло.

Още през 40те години, учените правели експерименти с плъхове. Те демонстрирали как травми върху тази част на мозъка накарала плъховете да напълнеят, а пък травми върху малко по-различна част на хипоталамуса имала напълно противоположния ефект. Тези плъхове започнали да показват значителна загуба на телесно тегло и дори анорексия.

И при двата случая обаче учените стигнали до заключението, че метаболизмите на плъховете се опитвали да ги защитят от промяната на теглото им. Това поставило основите на друга теория – че съществува генетично заложено тегло, където тялото ни се чувства най-комфортно и вариациите от човек на човек може да обяснят защо хората го намират за по-лесно или по-трудно да свалят килограми.

Хомеостаза

Все още се дебатира дали съществува генетично заложено тегло, където тялото ни се чувства най-комфортно. Но това, което знаем със сигурност е, че тялото ни винаги се стреми да бъде в хомеостаза. Тоест да поддържа еднакви нива хормонално отделяне, килограми и т.н. Това означава, че когато сме били дълго време в един определен отрязък на килограми, но след това опитаме да го променим, то тялото ни със сигурност ще ни се противопостави.

Ако успеем обаче да променим теглото си и да го задържим поне няколко седмици, то тялото ни ще започне да свиква с “новата хомеостаза” и ще става все по-лесно да поддържаме функционалността си при новите проценти подкожна мазнина.

И сега, важно е да се отбележи, че тук говорим за средностатистическите хора и по-стандартните ситуации. Например, ако доста време сме били някъде около 20% подкожна мазнина, но с хранителен режим и тренировки сме успели да го свалим до 12%. Никой не поддържа целогодишно 4-5%. Това са стойности, до които стигат състезателите на Мистър Олимпия и ги поддържат само около състезанието.

Ето и един свързан интересен факт – за да сме живи имаме нужда от около 2-3% подкожна мазнина, така че професионалните бодибилдъри стигат доста близо до границата.

Вариация в Хората

Някои хора го намират за много по-лесно да стигнат до доста нисък процент подкожна мазнина и да го поддържат целогодишно. Един фактор, който влияе на това до голяма степен е това как лептиновите реакции варират от човек на човек. При някой човек с по-некъсметлийски гени може, вследствие на намаляване на калориите, да се получава по-голямо редуциране на това колко лептин се синтезира от мастните клетки, което от своя страна ще забави метаболизма му и ще увеличи чувството му на глад. Такива хора може да се чувстват, сякаш им е по-трудно на биологично ниво да свалят килограми, защото е точно така.

Ако не сте сигурни колко е оптималният калориен прием на дневна база за вашето телосложение, ние ви съветваме да използвате някой безплатен калориен калкулатор, който ще ви помогне да го изчислите.

И така, за да обобщим всички ние имаме контрол върху това да постигнем определени цели въпреки гените си. Да, има хора с повече мастни клетки от други и още много други вариращи фактори, които ги предпоставят да могат да напълнеят по-лесно, но нищо не е строго определено. Всеки може да постигне тялото на мечтите си и гените не са крайната присъда от природата.